четвъртък, 9 септември 2010 г.

А.

Обичам те, по дяволите! Все още... След всичко... Обичам черната ти душа, в която открих искрица светлина. Обичам очите ти - жестоки и нежни - и тяхната измамна топлина. Обичам начинът, по който ме изследваш с поглед. Обичам вълнението, което изпитвам, когато си около мен. Обичам самоуверената линия на устните ти и тази усмивка единствена, неповторима. Обичам онова издайническо мускулче на бузата ти, което потрепва когато си ядосан, въпреки че се опитваш да изглеждаш спокоен. Обичам моментите, в които можеш да заплачеш, без да бъдеш слаб. Обичам способността ти да изглеждаш равнодушен, когато в теб бушува буря. Обичам тези ръце, които ми оставят парещи следи по тялото и без които изпитвам вечен студ. Обичам мисълта, че за теб бях смисълът на твоята борба. Обичам те в твоето безразличие. Обичам те такъв, многолик. Обичам те със силата на самоунищожението. Обичам те въпреки теб. Обичам те, по дяволите! Все още... След всичко...

4 коментара:

  1. Аз пък обичам стила ти на писане, начина на изразяване, сравненията...всичко! Обичам,искрените, немногословни статии, простичките и същевременно невероятно въздействащи словосъчетания.Nothing compares to simple pleasure of reading your whimsical confession. ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Weebs. Това е моят свят - чувствата, мислите, терзанията, тревогите, радостите... Приятна вечер :-)

    ОтговорИзтриване