сряда, 21 юли 2010 г.

Приятелко моя, иска ми се да можех да подбера най-правилните думи, с които да ти благодаря. Няма да мога, така че ще напиша това, което ми казва сърцето.
Благодаря...
За това, че те има в живота ми!
Че през всичките тези години си моя опора и рамото, на което винаги мога да се опра.
Че си точния човек, който ми изпрати съдбата. Там, в един тролей №55, помниш ли?
За всички споделени моменти с теб.
За това, че си пример в живота ми.
За това, че си истинска.
Че никога не ме осъди за грешките, които правя.
За това, че си ме приела с всички мои недостатъци и въпреки тях ме обичаш.
Че обичаш дъщеря ми.
Че те боли за нея така, както боли само за собствено дете.
Че тя има щастието да те познава.
За всички усмивки, които са грейвали на малкото й личице заради теб.
Че винаги си до мен, когато имам нужда да плача без да се крия.
Че говориш с мен без думи.
Че никога не ме предаде.
За всички усилия, които полагаш, за да ме вадиш от дупките на моите депресии.
Че преживяваш всяка моя болка.
Че умееш да се радваш, когато съм щастлива.
За това, че си оптимист и дори в най-черното намираш нещо цветно, което да ми покажеш.
Че избра точно мен /все още се питам с какво ли съм заслужила?/
Че можеш да ме критикуваш без злоба и да бъдеш мой коректив.
За това, че имаш голямо и топло сърце.
За това, че запази човешкото в себе си в тези нечовешки времена.
За това, че изпълваш думата "приятел" със смисъл.
Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар