Not another poem

Проливен. Дъждът отмива стъпките ти към мен. Моят "Ноев ковчег" е готов. Още не може да отплава. Тридесет дни го подготвям и все ми се струва, че в съдържанието му нещо липсва. Ти ли си това?! Или моят ръждясал компас?! Не искам да те изоставям, сам сред сивото. Не знам дали изобщо търсиш пътя! Може би няма начин да си помогнем и всичко трябва да потъне в забрава. И този дъжд... Ще ни пречисти ли? А след него и облаците? Какво има нататък? Ще ни срещнат ли бурните морета на нашите животи?
Въпреки всичко, знай - моята малка лодка е достатъчна за нас. Не ти обещавам комфортното пътуване на скъп круизен кораб, а покрива на всеотдайната любов и топлината на две ръце, които умеят да прегръщат само теб.