сряда, 21 юли 2010 г.

Не знаеш...


Нищо не знаеш...
За всички сутрини, които трябваше да бъдат наши, а не са. За първите лъчи, които трябваше да блестят в косите ни, а ги посрещам сама.
Нищо не знаеш...
За празнотата на всеки нов ден. За усилията, които полагам, за да изглеждам нормален човек. За хорските погледи, вперили съжаление в мен. За цялата болка, която се опитвам да скрия зад тъмни очила.
Нищо не знаеш...
За часовете, разляли се в дни, нощи, вечност - без теб. За това как заспивам на възглавницата ти, вдишвайки ароматът ти.
Нищо не знаеш...
За миговете, които трябваше да бъдат изживяни, а не са, които стоят във въздуха, застинали в очакване да се случат.
Нищо не знаеш...
За думите, които останаха неизречени. За приятелството, останало несбъднато. За мечтите, които се разбиха на пух и прах, падайки от високо.
Нищо не знаеш...
За раните. Тези, които си остават завинаги.
Нищо не знаеш...
За думата предателство и всичко, което тя носи след себе си.
Нищо не знаеш...
За вечерите потънали в самота. За празната маса, на която някога имаше вечеря.
Нищо не знаеш...
За нощите, в които прегръщам спомени и се давя в сълзите си. За сънищата, запечатали една и съща картина. За думите, които още чувам да изричаш.
Нищо не знаеш...
За всяка моя битка с вятърни мелници. За отстояването на щастието. За надеждата, която си давал напразно. И която, противно на всякаква логика, не ми позволява да се пръсна.
Нищо не знаеш...
За страха от липсата на вяра във всичко и всеки.
Нищо не знаеш...
За прокудената любов, която скрих в сърцето си.
Нищо не знаеш... И по-добре! Така би трябвало да си щастлив!

Няма коментари:

Публикуване на коментар