вторник, 20 юли 2010 г.

Oops, грешка!


Да се извиня искам. Помислих ви за друг човек. Външно много си приличате. Още не мога да разбера как така можах да се припозная - да ви объркам с любовта на живота ми! Не искам да ви обидя, но... Нека поне ви разкажа за него, нищо че няма да откриете себе си в този образ.
Беше искрен и истински. Можеше да ме накара да се усмихна дори и когато изпитвах най-голяма болка. Когато потъвах към дъното се спускаше смело да ме спасява. Падах ли, успяваше да ми подаде силната си ръка, точно преди да се ударя. Още усещам как хваща дланите ми и ги поставя в неговите, казвайки ми, че всичко, което ни е необходимо е в нас, че никой не може да ни го отнеме. Имаше куражът да изживее истинска любов и да бъде щастлив напук на цялата Вселена. Можеше да мечтае и очите му грееха. Никога няма да забравя тези очи! Цялото му същество обичаше - и мен, и живота. Не се криеше страхливо зад ъгъла, надявайки се проблемите да не го забележат. Прегръдките му лекуваха рани и ми носеха нирвана. Подаряваше ми карамфили... Без повод, просто от любов! Умееше да се забавлява и да ме разсмива от сърце. А какъв смях имаше само! Миговете, прекарани с него, са магия. Спомените - безценни.
Ще ме питате какво се случи с него?! Превърна се във вас - изгубил себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар