Сигурно, защото топлото ми липсва, днес се размечтах в жълто. Като изгубеното слънце. Като светлите лъчи в косите ми и бронзът по кожата ми през лятото. Като пясъчното русо на Ипанема. Като лимонадата от детството ми. Аз и ти ми звучи в цвят слънце. Като най-вкусните бъркани яйца на света, които трябва да се казват александър. Като лимоновият фреш, който можеш да пиеш без да правиш смешни физиономии. Като онзи скъп сервиз за хранене в Крео, в който искам да ти сервирам филе миньон. Като мекото одеало, под което краката ни обичат да водят дълги жестомимични разговори. Като есенният килим по паважа на Вазов. Като звездите, които ми намигат съзаклятнически всяка вечер, а аз им изпращам мечтите си.
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
Жълто
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
жълтото
ОтговорИзтриванезнаеш
на младост мирише
на сладост
на злато
на пролетен цвят
на истина
нежност
и сутрешен хляб
и дъх си поемаш
мечтаеш
летиш
щом в своето жълто
очи потопиш.
Прекраснице! Прегръщам те :)
ОтговорИзтриванеХех, това ще го пратя да го прочете nenata-ve. Нейният цвят е ЖЪЛТО! А аз подозирам, че с теб имаме еднакви одеала! ^^ ;-)
ОтговорИзтриванеА аз подозирам, че под жълтите одеала се случват любови ;)
ОтговорИзтриванеАко за под твоето само подозираш, не е добре. :-D
ОтговорИзтриванеЗа под моето подозрения никакви. Имах предвид подозренията си относно чуждите жълти одеала ;)
ОтговорИзтриванеА дано тогава! :-D
ОтговорИзтриване