сряда, 26 октомври 2011 г.

Червено


Тази сутрин, бях подготвила за сряда бежов костюм. Заяви, че не иска да изглежда скучно, облече се в червено, сложи си червило в ярък цвят и затръшна вратата зад себе си.
- Добре де, нека е червено, само не се ядосвай още от сутринта! - измърморих след нея.
И така, днес сряда се разхождаше в червено. Като лютеницата на баба, обрамчила детската ми усмивка. Като всички калинки, които са кацали по ръцете ми, защото знаят, че ги обичам. Като лицето ми от първото ти обичамте. Като мен, след като си ме имал. Като всички макове, чиито потрепващи листенца успяхме да снимаме. Като любимите ти блузи, които никога не би ми омръзнало да гладя. Като розата от пазара до Катедралата, още я пазя. Като малкия брой важни дати в календара ми. Като слънчевия диск, който потъва в нощта по възможно най-романтичния начин. Като цвета на косата на Baby, в който никога не ми достигна смелост да боядисам моята.


photo: Yulia Gorodinski

6 коментара:

  1. Юлия Городински, любимата ми снимка на света.

    ОтговорИзтриване
  2. Не знаех чия е, но наистина е прекрасна! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ееей! ^^
    Ти пък си целуната! :-* :-Р

    ОтговорИзтриване
  4. нявга мислех
    детски му
    наивно
    гняв и ярост на червеното че са предци
    че то разтапя ледове и с бяс кипи
    че в него давят се невинни и нестрадали души

    но днес червеното
    учудващо
    на гняв не лъха
    на сяра също
    нито на премерен гняв

    готово е
    пораснало
    да пръска нежен чар
    в нюанс
    кармин бордо и нар

    и ей тъй на
    да тръгне променено
    на чисто да започне вече е решено.

    ОтговорИзтриване
  5. Едно благодаря едва ли е достатъчно, но други думи тук не мога да намеря!

    ОтговорИзтриване
  6. Аз ти благодаря, напоследък вдъхновител(к)ите са ми малко.

    ОтговорИзтриване