вторник, 25 октомври 2011 г.

Синьо


На вторник му подхожда да е син. Като любимите джинси и пуловерът ми Boss. Като сиренето, което и двамата обожаваме. Като онази капачка от сок, на която пише "...и те заживели щастливо". Като синьото в надписа на OMV, откъдето купувахме кафе за из път. Като цветът на хоризонта пред нас. Като вълните, които поглъщаха името ти, изписано в пясъка. Като онова лято. Като небето над Варна, лазурно денем и мастилено нощем. Като безсънието под очите ни.

9 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Ще се повторя, но И като цвета на душата ми! ^^

    ОтговорИзтриване
  3. чудя се
    дали и синьото като безбрежност ти отива
    дали потъваш в него като в мрачен океан
    дали обгръща те
    или пък бавно те превзема
    и леко
    нежно
    в теб плете поема.

    ОтговорИзтриване
  4. Baby, съчетана си от прекрасни цветове. :)

    Ади, все по-често си мисля, че трябва да бъдеш четена на хартия. А тези стихчета, които ми пишеш под публикациите, си ги преписвам в тефтера с важните неща, да знаеш! Прегръщам те! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Аз от дълго-дълго време си пазя една капачка, на която пише "Прекалено много ли искам? Само теб"

    ОтговорИзтриване
  6. Petya, имам много такива капачки. Всичките съм направила на магнитчета за хладилник :)

    ОтговорИзтриване
  7. Моите са скрити в кутия. Чакат по-романтично време.

    ОтговорИзтриване
  8. Heh, merci beaucoup! ;-)
    Чакам си вече и червеното! :-*

    ОтговорИзтриване