вторник, 11 октомври 2011 г.


Дирижира ми ударите на сърцето. От легато към стакато. Неритмично отсечено ми подскача в гърлото. Тясно му става, да изскочи иска и да крещи, не да пее. Само неговите очи могат да чуят, да разберат тая какофония от сърцебиения. А около мен пространствата се стесняват, като че искат да ме засмучат.
Настъпва сезонът на сълзопада.

5 коментара:

  1. много красива снимка...:)

    ОтговорИзтриване
  2. Малко ще изплагиатствам Sunshine - ето един поздрав от мен, който много обичам и който чудесно се връзва с тази публикация. ;-) :-*

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Прегръдко-целувка ти пращам, дишам в същата тоналност...

    ОтговорИзтриване