Дирижира ми ударите на сърцето. От легато към стакато. Неритмично отсечено ми подскача в гърлото. Тясно му става, да изскочи иска и да крещи, не да пее. Само неговите очи могат да чуят, да разберат тая какофония от сърцебиения. А около мен пространствата се стесняват, като че искат да ме засмучат.
Настъпва сезонът на сълзопада.
вторник, 11 октомври 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
много красива снимка...:)
ОтговорИзтриванеА, чух музиката.
ОтговорИзтриванеИдеално :)
Малко ще изплагиатствам Sunshine - ето един поздрав от мен, който много обичам и който чудесно се връзва с тази публикация. ;-) :-*
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеПрегръдко-целувка ти пращам, дишам в същата тоналност...
ОтговорИзтриване