Not another poem

Историята на българската любов е по-къса от живота на еднодневка и запомняща се като съдба на глухарче.
Символът на българската любов е бенгалският огън. Нито служи за нещо, нито свети дълго.
Любовта за българина е като малкото зло. Като заушката. Важното е да трае кратко, да те пипне в младостта и най-важното - да не те повтаря.
Неслучайно в българската литература никой герой не се трепе от любов. Най-много някой да се пропие, но и тогава не е сигурно дали се пропива от любов или се влюбва, за да се пропие.
Лошото на българина е, че като се напие, не се влюбва фатално, а вдига фатални въстания.
В които изнасилват любимата му.
В България родовете се карат за земя, а не заради Ромео и Жулиета.
В България Ромео умира в един старчески дом. Жулиета - в друг.
И никога не се срещат.
Патологична неспособност да се влюбва в своите герои, да влюбва своите герои един в друг тресе българският писател.
Срещне Бойчо Рада - работата избие на въстание.
Хареса Албена Куцар: селото настръхне като пред окупация.
Пропадне Ирина по Борис: пак на фон за тютюн, бандероли и алъш-вериш.
Залюби Сибин Каломела: все философски съмнения и висши пируети на духа изпортват работата.
Свиреп човек е българският писател. Един герой не утрепа от любов.
Само германецът Бенц се похарчи от любов в българската литература.
Затова родните литературни герои се разпъват между кръчмата и Балкана.
По същия начин те се държат и в леглото: или пиянски словоблудстват, или бездарно и глупаво се правят на хайдути.
По това си приличат със своите автори: да се правиш на революционер е по-лесно, отколкото да бъдеш любовник.
За едното се иска да си прост черноработник на обществената нива, за другото - артист на любовната сцена.
Само че българския любовник го проваля публиката.
Все ще се намери някоя бабичка от първия ред да прошушне милостиво: "Не се тръшкай, баби, Геновева е жива!"
Пред публиката от Бяла черква революцията е единствената възможна любима на българина.
Любовта е тера инкогнита за нашия човек.
Върху тази непозната земя той се държи като българин в чужбина.
Важното е да се тупне в косматите гърди и да викне: "Булгар, булгар!"
На българина все нещо му пречи да се влюби - я някое въстание, я някоя революция, я някоя национална катастрофа.
От толкова обществени събития едно любовно въстание не може да вдигне българинът.
Стиска дръжката на знамето, а няма знаме.
И няма пред кого да го развее.
А и да има любима, на знамето със сигурност ще пише любовното: "Свобода или смърт!"


из "Високите каменни хълмове" Александър Секулов