Не харесвам потребността си към това място. Опитвам да лекувам една зависимост с друга. Истината е, че въпреки времето и всичко написано тук, празнината в мен си остава празна. Липсва ми суетенето около любимия мъж, старанието около печката и мъжко бельо на простора. Липсват ми дългите разговори за малките неща. И топлите ръце около тялото ми нощем. Да се разливам в дланите му. Да ме събира, когато съм се разпиляла. Както и това, за всички мои вълнения и лудости да знае само той. На него да разкажа как по детски се зарадвах, защото видях дъга във фонтана или колко дълго плаках след финалните надписи на Закуска в Тифани.
А тук имам нужда да помълча. За малко.
един александър е достатъчен, един блог не.
сряда, 28 септември 2011 г.
*
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ох, лелеее, ти си моята "астрална близначка"! ^^ :-D
ОтговорИзтриванеСамо заради това писание мога да ти кажа, че те обичам, но сега и аз ще помълча с теб. ;-)
След като премине тихото ни, запяваме дружно любимата ми на Deep Blue Something "Breakfast at Tiffany"
ОтговорИзтриванеи после Бейбс налива още вино...и после Лина се смее и плаче едновременно... и после аз си разливам малко от виното...и после си ставаме Тризначки:)
АМИН!
ОтговорИзтриване<3
Само колко е вярно, Лина...Празнината си остава празна! За няколко месеца се обградих сама с подаръци и красоти, за единия подарък съм си мечтала цял живот. Нищо не ме зарадва. Попитах се преди за извод №8, имунитетът като е /дълго/траен, доживотен ли е?! Страхувам се вече, че за мен е така. Страхувам се да не намразя и това място, защото всичко, което пробирам и чета внимателно,ми напомня за него. Ще помълча и аз с вас.
ОтговорИзтриванеЩе се случи, по дяволите! Не спирай да вярваш.
ОтговорИзтриванеИ по-важното - позволи си да стане.
А иронията е в това, че 'александър' значи защитник…