На асфалта някой обича някоя си Зори с огромни тебеширени букви. Цели две платна от шосето! "Булевардът с лиричния ритъм..." ми зазвучава веднага. Pure romance. Четвърти ден, прегазвайки излиянието, ми се иска да спра колата и върху свободното платно да напиша НЕ Я ПУСКАЙ с много удивителни. Ама тебеширите ми свършиха... да ти рисувам душата си.
петък, 16 септември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Да знаеш колко много ми се иска да ти кажа, че цветните краски в душата ти скоро ще избуят и ще срещнеш някой, който да ги оценява и да ги милва с поглед.
ОтговорИзтриванеДа знаеш
колко
ми се иска…
Поздрав.
Да знаеш само колко ме развълнува...
ОтговорИзтриванеДа знаеш колко...
Благодаря!
Мен ме изпълва написаното...
ОтговорИзтриванеИзпълвате ме и вие
Като ви чета
У вас
Като ви чета и коментарите
под
и
помежду редовете!
И после мога да пиша след вас само "<3" по асфалта он- и оф-лайн... Ех! ^^