петък, 16 септември 2011 г.


На асфалта някой обича някоя си Зори с огромни тебеширени букви. Цели две платна от шосето! "Булевардът с лиричния ритъм..." ми зазвучава веднага. Pure romance. Четвърти ден, прегазвайки излиянието, ми се иска да спра колата и върху свободното платно да напиша НЕ Я ПУСКАЙ с много удивителни. Ама тебеширите ми свършиха... да ти рисувам душата си.

3 коментара:

  1. Да знаеш колко много ми се иска да ти кажа, че цветните краски в душата ти скоро ще избуят и ще срещнеш някой, който да ги оценява и да ги милва с поглед.
    Да знаеш
    колко
    ми се иска…

    Поздрав.

    ОтговорИзтриване
  2. Да знаеш само колко ме развълнува...
    Да знаеш колко...

    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  3. Мен ме изпълва написаното...
    Изпълвате ме и вие
    Като ви чета
    У вас
    Като ви чета и коментарите
    под
    и
    помежду редовете!

    И после мога да пиша след вас само "<3" по асфалта он- и оф-лайн... Ех! ^^

    ОтговорИзтриване