сряда, 14 септември 2011 г.


Обичам устните му по очите ми. И тихата прегръдка. Тяло нямам. Гравитация за сетивата ми е той. А в орбитата ни любов.
И все така не го поглеждам. Ще се удавя. В дълбокото на тъгата в очите му.

Публикувано от ВeСеЛиНа в 22:18

2 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)