вторник, 3 май 2011 г.

Ако...


Трябва да знам, че съм се разпиляла до последния атом за него. Тогава нека ме постави на дланта си и вятърът ме отнесе. Далече. И после, ако има смелостта да обича, нека ме търси, да ме събира - като колекционер - да наддава, да се бори, за да ме има. По входове да стряска влюбени и в тяхната целувка да ме припознава. Да полудява от мисълта, че някъде може би е останала забравена прашинка от мен. Да воюва с безсилието. Да спасява всяка мечта! Да стиска здраво дланта си в юмрук, за да не ме разпилее отново вятъра.
Ако има смелостта да обича...

4 коментара: