Въпреки всичко, не намирам нищо философско в търпението. Направи ме невротична драскачка на блог. Бързам към него с някакво налудничаво търпение. Ужас! Какво противоречие?! Сменям “търпението“ с “постоянство“, че да ви изглеждам по-нормална. Награбила съм любов за двама под една мишница и хартиени кесии, пълни догоре с мечти. Не, не се уморявам пролетно, само понякога, когато го обичам насън. Лудостта е неуморна, слава Богу! Бързам да ми замирише кожата на него и пръстите ми да чертаят червени графики по гърба му.
Бързам към Май. Той е моят Май! Два рождени дни и един търпелив Рим, който май ще ме дочака.
сряда, 27 април 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Спокойно, това е част от пътя. Вървиш нагоре. Всяка споделена на глас мисъл, те води напред (чуваш собствения си глас и понякога дори се изненадваш от това, което чуваш - част от когнитивната терапия) ;)
ОтговорИзтриванеВече не се притеснявам да мисля на глас и бързам бавно, по философски някак си ;) и се опитвам да се самолекувам с думи, ей тук, в това блогче! :)
ОтговорИзтриванеКато че ли повечето блогъри са в плен на ей това пусто търпение, което не се знае до къде ще ни докара в крайна сметка. Дали изпускам парата, или се превръщам в луда, говореща си сама... това се чудя постоянно. А твоят Май звучи чудесно, дори малко завиждам... :)
ОтговорИзтриванеАбе, харесвам си "търпеливата лудост"!
ОтговорИзтриване