понеделник, 18 април 2011 г.

Прозрения


Той е jukebox за настроения.
Прожекционен екран на моите аз. Сцената и завесата. Start и shut down.
Мразя поучителното “Каквото е писано...“

4 коментара:

  1. И аз го мразя! Примиренчески ми е... С "Каквото е писано" лесно се заема позицията на жертва, а аз предпочитам да съм в центъра на прожекторите и ушите ми да пищят от емоции, които не мога да овладея, нито да "жигосам". Тръпката е в непредвидимото, в "не-течимото", в крадените моменти между start и shut down.

    ОтговорИзтриване
  2. Примирение - омразна дума! Не присъства в духовния ми речник.

    За добро или лошо, аз съм изключително емоционален човек, Belle. Зодията може да е виновна, незнам. Трябват ми емоции, да ги дишам, усещам, изживявам, изплаквам, усмихвам... Иначе ще съм изгубена, не-жива, не-истинска, вегетираща!

    ОтговорИзтриване
  3. И аз съм така, Весе! Надушили сме се с теб...

    ОтговорИзтриване