четвъртък, 14 април 2011 г.

Пролетно почистване


Всяко нещо си има срок на годност. Отваряш хладилника, оглеждаш, помирисваш и изхвърляш продуктите с кофти дъх. Отваряш гардероба, оглеждаш, разравяш и изхвърляш дрехите, които са ти отеснели или са изгубили цветовете си от прекалената употреба. И с чувствата е така - ферментират, загниват, видоизменят се от несбъднатост и дълго очакване. Разликата е, че винаги те боли когато трябва да ги изхвърлиш от душата си. Стоиш пред отворената врата на сърцето си и като че ли никой сезон не ти се струва подходящ за окончателна раздяла. А те тровят, разяждат. Затваряш вратата, ще чакаш до следващата пролет, до пълна душевна интоксикация, си казваш. Обаче... Отваряш отново вратата, осъзнала изведнъж, че на сърцето ти му е толкова тясно от празнини. Опаковаш грижливо, надписваш “Вяра, надежда, любов“ и изпращаш кашона в студеното, тъмно мазе. Ще го изхвърлиш, когато съседите започнат да се оплакват от миризмата.

8 коментара:

  1. Ако несподелените чувства не загниваха и отслабваха, а продължаваха независимо от времето да задушават сърцата ни със същата неистова настоятелност, то щеше да е ужасно трудно потискането на желанието за саморазрушение. Защото единствената истинска константа в живота ни е промяна със спадовете и възходите, които води след себе си,а ти познаваш много добре колелото на живота. ;) Иначе поздравления за писането, както винаги - чисто, въздействащо, вълнуващо, силно...

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова си права, Весе... както винаги!

    ОтговорИзтриване
  3. Ох, Belle, сигурно знаеш колко боли...

    ОтговорИзтриване
  4. Знам... Но болката пречиства, Весе. И никога не е случайна.

    ОтговорИзтриване
  5. Не ме е страх от нея, а от това, което ще бъда след нея.

    ОтговорИзтриване
  6. Ще си жива.
    Крачката отначало може да е тромава, но докато вървиш и дишаш, посока и път има.
    Не е нуждно да се търси лек за всички болки.
    Нито да си налагаш да ги забравяш...

    ОтговорИзтриване