Прошката. Най-освобождаващата дума. Двупосочно освобождаваща. Поискана или дадена, трябва да бъде осъзнат акт на скъсване с всичко, което ни е наранявало и с което сме наранявали. Не можем да простим, без да сме забравили! Но кое ни пречи да забравим? Недостатъчната времева дистанция от събитията, прекалената ни гордост, страхът или голямата болка, предателство и унижение, които сме изпитали? Истината е, че сами си пречим да забравим. Живеем с преживяното, преживяваме го отново и отново... Но кой има нужда от това? Очакваме да ни помолят за прошка, да съберем смелост да я поискаме, даваме я ей така неосъзнато, непочувствано или чакаме да дойде ден като този. Всеки ден може да бъде ден за прошка, достатъчно е само да намерим сили да я потърсим и отдадем.
Днес искам прошка от хората, които винаги са били до мен, а аз не намирах време за тях, вторачила се в собствените си проблеми. На себе си поисках прошка отдавна, още съм слаба, за да си я дам. На теб ще простя... някога, когато намеря себе си.
неделя, 6 март 2011 г.
Forgive and forget
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
:)
ОтговорИзтриванеПрошката занещо конкретно е неговото затвърждаване.
А просто прошка - това е пускане от нещата и намеренията ни свързани с тях. Така всичко се превръща в естественост, а ние ставаме една пълнокръвна частичка от тази естественост.
Май това е - да простиш не себе си.
НА себе си де :)
ОтговорИзтриванеДа дадеш прошка на самия себе си е трудно, може би защото знаем, че не съдбата, която в повечето случаи обвиняваме, е виновна. Аз, а не някой друг стои зад делата ми, колкото и да не ми се иска понякога да е така.
ОтговорИзтриванеНо ако си зает със самообвинение, то трябва допълнително да отправиш и най-голямото обвинение към себе си - че не правиш нищо за подобрение.
ОтговорИзтриванеЗа да предприемеш действия, трябва да стъпиш върху актуалната действителност, а за да стъшиш върху нея, трябва да приемеш всички фактори, които са я оформили. Така приемане и прошка се сливат и се оказват абсолютно необходими условия за продължаване на път, живот и каквото и да е. Всичко друго е самозаблуждаване.