понеделник, 7 март 2011 г.

За Осмия ден на месец Март


Пръстите ми са нежни, а бършат сълзи и изпод тях излизат тъжни думи. Ръцете ми са нежни, а прегръщат самотни пространства. Усмивката ми е нежна, но отдавна вече е по-тъжна от сълза. Вазите ми се пръснаха от скука, чакайки своите неоткъснати цветя. На този ден не искам панделки, рози, целофан. Да видиш моята нежност искам, не силната жена, в която ме превърна. Да преровиш в душата си искам, там някъде изгуби мечтата ми. Да погледнеш очите си в някое огледало искам, и да се опиташ да ги усмихнеш без мен. Да купиш лилав карамфил искам, който няма да ми подариш.

1 коментар: