А тя любовта... (част IV, последна)

... си тръгва. Разграбена и уморена. Отдаде всичко свое, единствено спасение поиска в замяна. Отричана и гонена, преследвана, потъпквана. Любовта убежище в нашата прегръдка не намери. Назаем тя не може да живее. Любовта по пътя свой ще продължава, дълго време беше тук, за да ни убеждава. Любовта с везни и мерки не борави, не съди и не наранява. Любовта не си отива, за да се превърне в наше наказание. Любовта си тръгва, защото насила не може повече от себе си да дава.
Но все пак...
Любовта ще бъде намерена някога, някъде в среща случайна.