четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Абстиненция


Липсата ти реже душата ми с невидими бръснарски ножчета. Тя е садист - не ме убива! Оставя ми кръв, колкото да мога да съществувам, за да я усещам. По всеки нерв, клетка и атом. Обладава абстиниращата ми душа, подава болкоуспокояващо и после изчезва... за кратко. Завръща се по-разрушителна и жестока, почерпила силите си от моята слабост. Дълбае неуморно празноти в мен, които ме болят, болят...
Липсата е сериен убиец-маниак – изучава жертвите си преди да ги улови. Познава всяка наша слабост и страх. Никога не ни освобождава от душевните мъки веднага. Агонията ни й служи за забавление. Играем извратената й игра, спазваме болезнените й правила. Липсата е крадец на животи.
И всичко това, защото не събираме смелост да се измъкнем от тъмнината на миналото и да потърсим светлината зад завоя.

1 коментар: