вторник, 14 декември 2010 г.

Some memories never fade

Има моменти, които се превръщат в такива спомени, които никой няма силата да заличи. Дори властелинът Време.
Първата негова целувка – срамежлива, почти открадната и така желана. Беше отдавна, но помниш всичко – дата, място, мирис, вкус, цветове, звуци... Още можеш да усетиш замайването и тихата радост, които изпита. Целували са те. Целувала си. Но точно тази целувка преобърна живота ти.
Първото „Обичам те”, негласно - очите са изрекли думи, толкова искрени и скъпи. Едно изречение изпълва цялото ти същество – Моят пристан.
Тридесетият ти рожден ден. Без излишен шум. Само с него. Ресторантът, разговорът, розата... И онази, която ти подари без повод, купи я от пазарчето до Катедралата във Варна. Запази ги. Както и всички карамфили, които ти купуваше на път за вкъщи.
Пътуванията ви. Вашето CD. Обичаше докато шофира, да взима ръката ти и да я целува, после нежно я отпускаше на крака си. Километрите, които пропътувахте, за да подкрепите любимият му футболен отбор.
Всичко помниш. Поляната с мирис на билки и голямо синьо небе. Ти събираше жълъди с радостта на дете, а той запечатваше щастието ви в снимки.


Онова лято никога няма да изгуби цветовете и ароматите си. Дори и снимките да избледнеят с годините.
Първата безсънна нощ, когато се разболя. Беше притихнала в страха си и изпита болка, че любимото ти същество страда.
Дребните или големи спорове, които успявахте да потушите с топла прегръдка.
Помниш салфетката, с която избърса сълзите ти. Жълта беше. Там са и неговите сълзи.
Нощите, които имат вкус на мляко с какао. Компютърната игра, която ви отне съня, докато не я превъртите. Бяхте отбор. Винаги. Във всичко.
Пътища, сгради, предмети, мелодии, думи - всичко носи отпечатък на вашата история. Всички спомени са в теб – наредени като пъзел от хиляди части. Картината е жива и съвършена като живота. Понякога те наранява дълбоко, а друг път неочаквано те сблъсква с тази любов – всепрощаваща, всеотдайна, вдъхновяваща и... последна.
Някои моменти, се превръщат в спомени, които никога не избледняват.

4 коментара:

  1. Моля да не коментиам тази тема...

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти! :) Моля те, дай ми разрешение утре вечер да прочетем твоя текст на едно литературно събиране? Ето за това става въпрос : http://culture.actualno.com/news_326692.html
    Твоят текст много се връзва, страшно е силен!
    Ще се радвам ,ако се съгласиш :)
    Гери

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей, Гери. Разбира се, че съм съгласна. Ти успя да усмихнеш деня ми. Благодаря ти.

    ОтговорИзтриване