сряда, 22 декември 2010 г.

Весели (празни)ци


Вече не ги разглеждаш. Не е нужно някакви снимки да ти напомнят, че си била щастлива. Знаеш, че си била. Знаеш, че от много време не си. Не търсиш ново щастие. Може би и то не те търси. Някакво парливо вътрешно усещане, че на друго място, с друг човек няма да се получи. Нямаш енергията и желанието да погледнеш зад ъгъла, да опознаваш и допускаш до себе си нови хора. Твърде изтощително е и почти винаги някъде по пътя разочарованието те очаква с триумф в очите. Предпочиташ да си сама, но да си спестиш целия този панаир на чувствата. Ами така де, защото... нали... все на теб?! И какво като идват празници и няма около кого да се суетиш? Ще имаш мноооого време за себе си. Всъщност, като се замислиш, отдавна времето е само за теб. Нищо – колкото повече, толкова повече! Можеш да си оправиш оправения маникюр, например. Или да си направиш от онези плашещи зелени маски за младост. После може да си облечеш роклята, за която похарчи доста пари, с надеждата да си оправиш настроението. Ще си приготвиш бърза вечеря и ще превърташ каналите по кабеларката – измежду всички сълзливи коледни филми за чудеса и вълшебства, все ще изскочи нещо свястно за гледане. Дни, като всички останали! Ето, вече говориш и разсъждаваш като стара мома, изгубила любовта на живота си преди цяла вечност. Надяваш се да се върне, да те открие, ако не на бял кон, то поне с разкаяние и молба в очите. А дали?
Истината е, че самотата, която отричаме или прикриваме така старателно, обличаме в илюзии и грим, лъсва чисто гола точно по време на празници. А картинката, повярвайте е доста жалка. Все пак, вярвам че тя е плод на личен избор. Определено лош!

7 коментара:

  1. Не винаги е плод на личен избор, поне не съзнателен такъв :)

    ОтговорИзтриване
  2. Често самотата се превръща в наш затвор,чиято врата дори и да е отворена, не смеем да излезем навън от страх да не бъдем наранени отново.

    ОтговорИзтриване
  3. Няма да е все така, Саш! Щом си в сърцето и мислите...

    ОтговорИзтриване
  4. Може да е съзнателен избор,до някъде,но ако пък имахме друг избор нямаше ли да изберем него ?

    ОтговорИзтриване
  5. Може би, hope. Мисля, че самотата е страх на почти всички хора. Но освен нея, мен лично, ме е страх от още разочарования. Което си ме правия страхливка от най-чист вид :). Пък и не мога да обичам нещо ново, когато още обичам старото. Но това моето си е лудост, знам си.

    ОтговорИзтриване