*

Ти си продавач на надежди. Идваш в моя свят толкова рядко, а аз всеки път чакам с нетърпение да отвориш магазинчето си. Колко е хубаво отново да видя подредена цялата тази надежда. Стоката ти е разнообразна – надежда в лъскава опаковка с подарък красиви думи, надежда, украсена с розови панделки, захаросана надежда, напразна надежда... Ето и моята надежда е тук – мъничка като зрънце, блещукаща като паднала звезда. Всеки път ми я подаваш с усмивка през малкото прозорче, не искаш пари. Държа я в ръце си и й се радвам като малко дете. Тичам под дъжда и душата ми грее. Моята надежда ме носи на крилете си далече, далече. После идва време да отпътуваш и я взимаш със себе си, никога не ми я подари. Да я купя не мога, виждам, че е скъпа. А и при раздялата с нея винаги плащам с частица от себе си. Довиждане, продавачо, ако може следващия път ми дай моята надежда - онази мъничката като зрънце и блещукаща като паднала звезда, без да си я взимаш обратно. От толкова раздели с нея, не ми остана много.