Разливаме се в сенки прималели. Блъскаме по невидими стени и крещим без глас. Тишината се пробива от безмълвие. Раздрани сме от бримки, а нишката на смисъла изчезва с времето. Неуморни Сизифовци по склона на безсмислието. Камъкът се връща, с безпощадната сила на инерцията. Докога?
Няма коментари:
Публикуване на коментар