четвъртък, 16 септември 2010 г.

(не)Бивалици



Шепот на листа под краката ми,
безбуквени табели по завоите,
намирам нетърсеното,
следвайки музиката на тишината,
а калинките бързат за последен танц.
Падат слънца и горят зеленото,
клоните говорят с жестове,
мелниците на вятъра са уморени,
а времето мързелува в оранжево-червен будоар,
пие чай в чаши от китайски порцелан
и брои жиците на птиците от апатия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар