петък, 30 юли 2010 г.

No Exit


От толкова време се опитвам да те задържа. Тръгваш-връщаш се, връщаш се-тръгваш - докато ми се завие свят и потъна в умора. Облягам се на стени, които танцуват, протягам ръце към сенки, които се размазват на шарени петна пред очите ми. А времето тече на пресекулки. Въвлича ме в пиеса на абсурда, без антракт и край. Няма ли кой, по дяволите, да спусне проклетите завеси? Този грим не ми отива, а ролята ми е толкова жалка. Напускам! И къде отивам?... Пак ли? Друга постановка?! О, поласкана съм, но ще откажа! Този "нов" сценарий вече съм го чела, играла, живяла...

Няма коментари:

Публикуване на коментар