понеделник, 12 юли 2010 г.

Писма без адрес



Взирах се дълго в огледалото. Не можах да се открия, но се замислих. За уроците, които взимаме участвайки в живота. Мисля, че житейските си уроци получаваме по някакъв извратен мазохистичен начин. Колкото по-жестоко, толкова по-ценен урок! Придобиването на този род знания обикновено е придружено с унижение, лъжа, предателство, разочарование, срам... следвани от ред сълзи, сополи и други телесни течности. Питам се аз, така ли идиотски е устроено човешкото животно? Да си строшиш главата, за да се наречеш с гордост някой ден опитен, врял и кипял, зрял индивид! Каква ирония!

Няма коментари:

Публикуване на коментар