понеделник, 12 юли 2010 г.

Сбогуване

Не можеш да ме нараниш повече. Не остана нищо - оголена съм цяла. Няма и какво да ти предложа - Себе си - това си имам само. Думи, болка, ехо. Безпътна...
Научил си ме вече - Вярата е нещо вредно, ще ми бъде чужда, непозната. Кой би бил наранен ако в сърцето си надежда не е пазил? Ще й направя погребение - ще седна и тихо ще заплача - за последно сбогом. Ще й нося цвете когато се почувствам слаба и ще си припомням, че за мен е мъртва. Прибирам мечтите си в скрина. Сърцето си затварям в черупка. Предавам се... не мога... Любов, прости ми! Не можах за теб да се преборя...

Няма коментари:

Публикуване на коментар