вторник, 7 февруари 2012 г.


Някаква тъга в гърлото ми.
Любовта ни зимна. (не)приказка.
Смисълът на всичко лежи затрупан някъде.
Очаква пролетните дъждове.
Нищо е всичко, което трябва да бъде направено.
Уморена от отричане съм.

3 коментара:

  1. А трябва ли да чакаме пролетните дъждове...дълбай,изхвърляй и го открий:))
    Поздрав с чаша чай:)страхотна снимка:)))

    ОтговорИзтриване
  2. понякога се питам има ли смисъл в смисъла и го оставям на виелиците и снеговете. имам нужда да знам дали ще оцелее без всички мои усилия, които му посвещавам. и още, уча се на търпение, Диме.

    ОтговорИзтриване