петък, 2 декември 2011 г.


На тази любов не й върви с края. Оказва се безкраен. Не се свършва с изнасянето на последния кашон с лични вещи, с малките войни, кратките примирия, дългите мълчания, с този блог. Трудно дишаме поотделно. Полузаедно също. Тръгваме си уж, ама сърцата ни се вкопчили. И дърпат, дърпат...
Докога? не питам вече.

Няма коментари:

Публикуване на коментар