Земята към мен е лоша мащеха. А лунно дете съм родена. В полети мечтите ме запращаха. В пропасти падах уморена. Познах и обичи, и тъжни раздели. Наранена бях и ранявах. Често в очите ми сълзи са зрели. В топли очи трайно онемявах. От тръните челото ми кървеше. Но в слънчева позлата спях Бурният вятър все приятел ми беше, от прегръдките му нямах страх. И днес не се страхувам да обичам. И днес дълбаят рани в мене. С любов пак звездичка си наричам. Но не с любов на колене...
Заедно с давенето. И дишането под вода.
ОтговорИзтриване... и куражът да го направим.
ОтговорИзтриванеТова обяснява защо спирам да дишам, когато ми е близо...
ОтговорИзтриванеИзводът май е: Трябва да си леководолаз.;)
ОтговорИзтриванеМай, май така излиза :)
ОтговорИзтриванена плитко е трудно да се удавиш...
ОтговорИзтриванеабе ако има мъртво течение...
ОтговорИзтриванеЛеле, ами аз като обичам вълните? :-D
ОтговорИзтриванеЗемята към мен е лоша мащеха.
ОтговорИзтриванеА лунно дете съм родена.
В полети мечтите ме запращаха.
В пропасти падах уморена.
Познах и обичи, и тъжни раздели.
Наранена бях и ранявах.
Често в очите ми сълзи са зрели.
В топли очи трайно онемявах.
От тръните челото ми кървеше.
Но в слънчева позлата спях
Бурният вятър все приятел ми беше,
от прегръдките му нямах страх.
И днес не се страхувам да обичам.
И днес дълбаят рани в мене.
С любов пак звездичка си наричам.
Но не с любов на колене...