Тази любов е амнезия. Такава, нали се сещате, когато помниш само едно име, което разпознаваш единствено в неговото лице?! И странно, но никак не си объркана от факта, че не си спомняш друг свят, освен неговите очи. Нито от това, че не си искаш всичките спомени обратно - имаш тези, написани от теб по кожата му, ухаеща на ранно утро. Там и само там, по тялото му, можеш да пишеш нови спомени и да зачеваш мечти. Не помниш каква си била - щастлива тичала ли си под дъжда, лицето обливало ли се е в сълзи от самота, обичала ли си нечии други ръце, преди да имаш неговите?! Не, не ще се разпиляваш по забравени територии, търсейки отговори ненужни, щом в неговия поглед се откриваш и с мелодията на сърцето му отново ще заспиваш.
събота, 9 април 2011 г.
Love = Amnesia
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Страхотно, както винаги!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, че ме окуражаваш всеки път :) Напоследък ми е трудно да пиша, а има толкова много неща, които искат да бъдат изказани.
ОтговорИзтриванеИ аз съм имала такива моменти. Остави съзнанието си, то знае кога иска да изплува и кога да стои скрито в теб.
ОтговорИзтриване:*
Права си. Отскоро сънувам думи, много думи, хаотични и никога не са свързани в изречения. Ще им дойде времето :)
ОтговорИзтриванеАз пък сънувам разпокъсани сцени, думите се появяват като влеза в блога. Имам картината, пиша само сценария ;)
ОтговорИзтриване