Не ме харесваш такава, нарече ме отдалечена. Мислиш си, че знаеш! Но усещал ли си умората от големите надежди? Познаваш ли всяка моя победа над времето, което настоява да те заличи? Знаеш ли колко давам от себе си, за да ме чувстваш близо? За да знаеш, че ме има... за теб! Вместо да се разпадна на безразличие? Какво знаеш? За болезнените уроци по търпение? За дългото очакване?
Наричаш ме далечна. Защото нищо не знаеш! За това колко е трудно да останеш верен на една мечта, която може би никога няма да бъде измечтана. Да й вдъхваш кураж, че ще живее, въпреки всички диагнози, които бързат да я погребат.
Виждаш ме отдалечена, щом назад обърнеш поглед. Много път си извървял, откакто продължи. Не знаеш, колко дълго се опитвам да догоня стъпките ти. А ти все си оставаш далеч, там - на ръба на моя хоризонт.
неделя, 3 април 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"...там - на ръба на моя хоризонт."
ОтговорИзтриванеОбожавам да те чета!
Намирам се почти във всяка твоя публикация :)