Знаеш ли, в душата ми утихва?! След твоята буря, прекършила мечти. Сега сме само аз и тишината сред руините на любовта ти.
Знаеш ли, когато всичко започна да се срутва, не помръднах?! Ти ме затрупа със забрава и продължи без дори веднъж да се обърнеш. Отдолу аз се борех с тежките отломки на спомени и чувства.
Знаеш ли, от всяко вдишване болеше?! И малък процеп светлина не виждах. Огромни късове вина преместих. А тя била е всъщност твоя.
Знаеш ли, в душата ми утихва?! След твоята буря, има толкова много за чистене.
Знаеш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар