Read me

Мога да ти разкажа себе си. Ще ме имаш в ръкопис на дъното на някое чекмедже на нощното си шкафче. Ще бързаш да събличаш светлината на деня, за да ме четеш апокрифно. Жадно ще ме прелистваш, за да се търсиш по страниците на живота ми. Ще се разпознаваш като спомен, който пари очите ти. Не, не е от умората. Нито от самотата. От недовършеност е. Ще ме прибираш бързо на дъното на някое чекмедже на нощното си шкафче, за да избягаш от изреченията, в които ме прочете. А аз ще оставам по пръстите ти, изцапани с мастило.