сряда, 16 март 2011 г.


Още чакам да се сбъднеш. Да ми се случиш докрай.
А спомените лютят в очите ми. Като прашинка, която и да извадиш пак дразни окото.
Подаряваш самота. А я наричаш свобода.
Липсата ти пари. Всяка нощ си измислям прегръдката ти.
Познатото днес се превръща в утре. Мечтае ми се...

Публикувано от ВeСеЛиНа в 23:05

5 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)