сряда, 16 март 2011 г.


Още чакам да се сбъднеш. Да ми се случиш докрай.
А спомените лютят в очите ми. Като прашинка, която и да извадиш пак дразни окото.
Подаряваш самота. А я наричаш свобода.
Липсата ти пари. Всяка нощ си измислям прегръдката ти.
Познатото днес се превръща в утре. Мечтае ми се...

5 коментара:

  1. Подаряваш самота. А я наричаш свобода.

    !

    ОтговорИзтриване
  2. :) за твоята ! Хубава вечер, Наде!

    ОтговорИзтриване
  3. ето и от мен една !
    под някои текстове други коментари не отива да се слагат...

    ОтговорИзтриване
  4. Вашите ! са ми много скъпи :)

    ОтговорИзтриване
  5. Чудно е! Прекрасно просто!

    ОтговорИзтриване