Да се радваш сам е тъжно...

Самодостатъчност е най-самотната дума. Макар да е модерна, някак си претенциозна може би, и се очаква да буди в околните тиха завист към тези, които се отъждествяват с нея (най-вече, заради комфортът, който чувстват, въпреки че са сами със себе си), на мен ми изглежда самотно, звучи ми самотно. Не е ли самотно да си приготвяш вечеря за самодостатъчен, самодостатъчен да се радваш на първите пролетни лъчи, да се поздравяваш с „Добро утро, самодостатъчен!“ или в трудни моменти самодостатъчен да се окуражаваш? А най-самотното и тъжно занимание е самодостатъчен да правиш планове за самодостатъчното си бъдеще.
Много ли поисках - да съм само(Аз)достатъчна за теб, да бъда твоя свят, стремеж и нужда?!