Прераждания

Раждала съм се три пъти. Вдовица съм на две любови, но никой не знае, че заедно с тях и аз умирах. Първото си раждане не помня, но от майка си знам, че е било трудно и болезнено и за двете.
След смъртта на първата любов, бях погребана до нея две тъжни години, докато се роди желанието да се родя отново. Случи се. Много светлина пред мен и очи на новородено.
Скоро след това се родих чрез нея. В това мъничко същество живея и аз. Завинаги!
Днес отново съм в черно. Мъртва сред живите. Ще лежа до студения труп на тази любов, кой знае колко време. А толкова много искам да живея! Чрез себе си, заради себе си. Тук ми е тясно, тъмно и студено. И много ме е страх. Очите ми ги няма, а сърцето ми е просто мускул.
Любовта със сигурност ни ражда. Но кое ни убива? Липсата на любов или самата любов?