четвъртък, 27 януари 2011 г.

*

Днес имаш рожден ден! Бъди здрав, тате! Искам да ти пожелая да намериш пътя към мен, защото аз не съм преставала да се стремя към теб. Не се намерихме през всички тези години, въпреки че през цялото време физически бяхме заедно. Вече съм голяма, и аз съм родител, но знам че само това не е достатъчно за едно дете. Знам, че е нужен много труд и постоянство, за да се превърна в добър родител и приятел на детето си. Не успяхме с годините да изградим приятелство между нас и знам, че това тежи не само на мен. Изгубихме толкова много време в ненужна борба за надмощие и пуснахме много възможности да минат незабелязано край нас. Аз станах отговорен човек, можещ да понесе товарът на грешките и пропуските си, без да се оплаква от тежестта му. Изтощително е постоянно да се състезавам за твоето одобрение, а толкова рядко да го получавам. Вместо поглед на разочарование, дай ми силната си опора, когато съм слаба или съм изгубила пътя си. Искам да можем да разговаряме без това да ни причинява неудобства, да прекарваме заедно повече време, да се смеем и шегуваме, да се прегръщаме и по-често да си казваме „Обичам те”. Допуснах грешки, но и научих много от болезнените ти уроци. Ти също направи своите грешки, от които вярвам си успял да извлечеш поуки. Време е да отворим сърцата и умовете си, да се постараем да бъдем по-добри и устремени един към друг, да впрегнем общи усилия, за да имаме това, което винаги ни е липсвало. Вярвам, че за доброто никога не е прекалено късно да бъде свършено! Обичам те, татко!

Няма коментари:

Публикуване на коментар