четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Обичаше го. И нямаше как да бъде другояче. Беше като едно дълго пиянство, което те оставя без спомен за всички глупости, които си извършила. Помниш само, че си се чувствала истински свободна. Обичаше го. И нямаше как да бъде другояче. Беше като горещ летен ден, който те оставя да тичаш боса по брега и да изписваш името му по пясъка. Помниш, че вълните бързо го отмиха, затова го изкрещя на целия свят. Обичаше го. И нямаше как да бъде другояче. Беше като нощ, в която ако се повдигнеш на пръсти, можеш да си откъснеш звезда. Помниш, че му я подари. Обичаше го. И нямаше как да бъде другояче. Беше като лудост, която те оставя без дъх, сила и мисъл след всеки пристъп. Помниш, че вървеше по ръба й, но беше сигурна, че няма да паднеш в пропастта. Обичаше го. И нямаше как да бъде другояче. Беше като бързото влакче в увеселителния парк. Помниш, че изпита страх да се качиш, а после адреналинът се разля във вените ти и те накара да се чувстваш жива с всяка клетка.
Обичаше го. Обичаш го. И няма как да бъде другояче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар