четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Завръщане


На черното в най-черното, на тъмното в най-тъмното, очите ми привикнаха и вече не са така болезнено слепи. Под дъното на дъното, намерих отговори, търпеливо чакали ме в ръждясалия сандък на разума ми. На болката в най-болезнената фибра, чувствата се притъпиха – успях да ги разлея в думи, които не очакват да ги прочетеш... На страха в най-страшното, открих кураж през сълзите да му се усмихна и той стопи се в миг като сутрешна омара. В силата на слабостта си, вдигнах очи и погледнах в себе си – там още има живот, гледа ме с живите си очи и желае да бъде изживян истински. На самотата в най-самотното кътче, разбрах, че света понякога става тесен за двама - без логика и конкретна причина. Просто трябва да продължим напред, може би житейската пътека неусетно ще се разшири, за да стори място за още един.

2 коментара:

  1. Винаги има причина, но отговор ще получиш по-късно от времето, което не греши и тогава ще научиш, че не е трябвало да те боли...

    ОтговорИзтриване