Един ден се озоваваш в света на големите. Точно този, в който толкова много искаше да заживееш, помниш ли?! Изненада... светът на големите всъщност е тесен, студен и никак, ама никак гостоприемен. Тук почти няма въздух за мечтите ти и място за чувствата ти. Оказваш се притиснат между сивите му стени и натоварен с проблемите му. Смазан под тежестта му, все повече заприличваш на точка, пиксел от общия пейзаж. А искаше да направиш толкова много неща. Наивно по детски, вярваше, че ще бъдеш решителен пред предизвикателствата, смел в битките и щастлив в любовта. Притежаваше енергия – построи си твой свят в света около теб. Положи толкова труд, вгради в него чувства и мечти. Получи се прекрасно място за живеене. Скоро разбра, че в света на големите нещата бързо биват разрушавани – без скрупули и емоции. Неизбежно се чувстваш ограбен, отритнат и бездомен. Можеш да се предадеш на самосъжалението, тъгата и обидата или да събереш всичките си сили, мечти и надежди и да си съградиш нов свят в света около теб. И ако го направиш, всъщност ти наистина си решителен пред предизвикателствата, смел в битките и може би ще бъдеш щастлив в любовта. Защото всяко ново начало идва от края на друго начало.
сряда, 10 ноември 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар