Животът ни е вечна надпревара, прилича на ням филм, пуснат на бързи обороти. Тичаме да надминем времето, ослепени пропускаме малките неща - тревичката, поникнала между плочките, ръката на бедна старица, слънцето зад облака, песента, идваща от клоните на някое дърво, смехът на малко дете... Надбягваме ежедневието, по пътя се състезаваме със себе си – вечер прибираме уморените си тела в кутии от бетон, а от огледалото ни гледа чуждо лице. Опитвайки се да изпреварим мислите си, забравяме да се замислим за сивотата, която сме приютили в себе си, за егоизма, пропил в душите ни. Бързаме да изградим живота на мечтите си, а в бързината подминаваме топлата ръка на любовта, надеждата в две очи, а често и самите себе си.
вторник, 26 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар