вторник, 28 септември 2010 г.

?

Надига се спор между мен и... мен. Кой аджеба ни е виновен на нас жените?
Аз упорито защитавам голямото женско сърце, способността му да обича до мазохизъм и самоунищожение. Ние не можем да бъдем виновни, че сме обичали всеотдайно, а в замяна на това сме получили грозна лъжа и солидна доза разочарование. Мъжете са виновни - те не умеят да обичат някой друг повече от себе си - заявявам Аз! Обаче това няма да сломи Вярата ми, че си заслужава да изядеш няколко кисели или нагнили ябълки, за да можеш да оцениш невероятния вкус на класен сорт, когато го откриеш по чудо забравен на някоя сергия. Отстоявам моята си истина, че ще го срещна - него, мъжът с главно М. Той ще бъде всичко, за което съм мечтала, може би с малки забележки, които съм склонна да подмина. Само търсене и търпение се иска... и никакво отчаяние. Това не е наивност, а мечта, която ще се материализира някой ден! - тропам с крак Аз.


Аз пък, от своя страна, съм на друга позиция - жените сме способни да възложим големи надежди само, защото Той ни е погледнал по-така и се е държал мило. Слаб ни е ангелът, така да се каже. Веднага се обявяваме за неповторими и единствени. Повечето от нас вярват, че по-специалното отношение на един мъж означава само и единствено Л-ю-б-о-в О-т П-р-ъ-в П-о-г-л-е-д. И нашата наивна женска душа се заема да чертае с размах смели планове за бъдещето, включващи звън на камбани, уютно местенце, камина, боси детски крачета и ръце вплетени до дълбока старост. За съжаление, в повечето случаи срокът на годност на споменатата по-горе Любов, изтича след С-е-к-с-ъ-т Н-а П-ъ-р-в-а С-р-е-щ-а... или на втора, няма значение. Важното е, казвам Аз, че почти винаги жените сме разочаровани. И мисля, че не мъжете ни докарват до отчаяние, а нашите прекалено големи очаквания, които сме затворили в розов балон. Е, момичета, балонът може и да полети, но все някога се пръска на малки парченца. Обикновено, боли ако се пукне в ръцете и мирише на гума. Неприятно.
И друг въпрос - жената реалист ли е? Ако мъжете често мислят с една друга глава, то ние жените не мислим ли прекалено често със сърцето си? Къде остана инстинктът ни за самосъхранение?

7 коментара:

  1. Както винаги, точно в десятката. Абсолютно споделям написаното. Поздравления, Веси!

    ОтговорИзтриване
  2. Успокои ме, не било шизофрения значи ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Жената може да бъде реалист само тогава, когато се научи да разграничава двете понятия: "влюбване" и "любов".

    ОтговорИзтриване
  4. Аз мъжете също не ги тача много и не бих ги защитавал, ама написаното тук е много безпочвено.
    Най-малкото "любов от пръв поглед" е женски термин, не само поради дамската мечтателност, а поради различията във фукционирането на психиките. Жената възприема всичко емоционално и го превръща в мисли. Мъжете възприемат ментално и произвеждат в себе си чувства.
    А всичко друго е точно онова, което сами сме привлекли и изградили.
    Любовта не се среща ей така, тя се строи. Самият факт, че говориш за консумация на връзката, много преди да е установена такава, чертае и твоите лични характеристики.
    И като се има предвид, че любовта е отдаване, а всеки само я желае, показва доколко можем да имаме общо с това състояние.
    Мъжът, че е животно, животно е. Но вие, жени, не спирате да се занимавате и провокирате точно това животно. Какво тогава очаквате?
    А влюбването, за което споменава Мери, е един чисто ендокринен процес, който се запалва предимно от физическото влечение. Вярно е, че съвсем ослепяваш, като "те удари хормона", ама не търсете в химията завършеност. Бъдете по-разумни, за да ви се случват разумни неща.

    ОтговорИзтриване
  5. Венци, обичаш задълбочените анализи, но знаеш, че при влюбването няма дълбочина. Има привличане. Та всичко тръгва от инстинкта за продължение на рода. И жените, и мъжете, търсят подходящия партньор, от който да имат дете (подсъзнателно, дори да не са планирали такова, защото сексът при хората е по-скоро за удоволствие). Виждат подходящите черти (физически и умствени качества) в другия и се влюбват. Неизменно започват и плановете (то иначе за какво). Друг е момента, че често след секса идва и отдръпването, нали целта на влюбването е до тук. Ако секса се отлага, до като отношенията станат Любов, тогава можем да се надяваме на по-продължителна връзка с този човек. Дори само за удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  6. Венци, ще те помоля да четеш по-внимателно и след това да правиш анализ на моите лични качества и характеристики. Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  7. Светла, отношенията, за които говориш, нямат общо с любовта и не биха могли да се развият до Нея. Това е просто привързаност, стъпила върху основите на личните нужди.
    В Любовта няма лични нужди, нито каквато и да е отделност. Хората не знаят какво е това. За нея е нужно първо да е частично у теб, за да можеш напълно да я заявиш спрямо половинката си. А ако преодолееш егото си в името на любимото същество, то започваш да излъчваш светлината си вече и към всичко.
    Ставаш слънце. Само то може да обича - не ограничава лъчите си само в определни ъгли, нито в определено време, нито търси изгодата си...

    ОтговорИзтриване