четвъртък, 2 септември 2010 г.

***


Утрето е заключено между стените, издигнати около нас. Остана ни само ехото на любовта, което се губи в спиралата на времето. Песъчинката не се превърна в безценна перла, вместо нея в ръцете си държим счупени мидени черупки. Думите са безкръвните ни сенки, отблъскват ни като магнити. В душата горчи и дращи безпомощност. Разора в мен дълбоки, самотни бразди. Вчера още боли от несбъднатост. А времето просто раздробява всичко, за да преглъщаме по-лесно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар