понеделник, 30 август 2010 г.

Понякога е добре да излезеш сам. Имаш възможността да се огледаш наоколо с по-различни очи. Вървиш по улицата и виждаш хора всякакви, повечето от тях едва ли би забелязал ако си имаш компания. Но сега ги виждаш - скучни, изкуствени, привидно щастливи, прозиращи.
Тя стои на съседната маса, с количка и бебе. Взела е майка си - така й е още по-лесно да смачка фасона на мъжа си. Не спира да говори, изтъквайки безбройните си качества на майка и съпруга. Той, обезличен от голямото его на съпругата си, само кима с глава като онези кученца-играчки, които имаше в почти всички соцавтомобили. Мълчи си човекът, защото аха да каже нещо и бива погледнат с поглед тип бензинова резачка. Моментално взима умното решение да си почисти носа с дългия нокът на лявото кутре, вместо да говори. От време на време се усмихва глупаво на историите на жена си, като продължава да кима усърдно с глава. Прекрасно семейство, си казвам, управлявано от твърдата ръка на жената и мекия врат на мъжа.
На масата в дясно има още едно щастливо българско семейство. Той, може би наскоро излежал присъда за хулиганство. С татуирани шедьоври по тялото - русалка, кръст и надпис Ганчо + Пенка. Тя около 30-те, с липсващи 4-5 зъба, с избледняваща синина на дясната скула, майка на 4-годишни близнаци, одрали кожата на татко си. Пийват бира и се гледат с празни очи, в които преди време едва ли е имало нещо друго освен похотлив блясък. Свършили работата на някой кирлив чаршаф, застлан на изтърбушено русенско легло. И какво да се прави - белята станала, та решили да се съберат в щастлив семеен съюз.
Сам на маса в ъгъла стои младеж със следи от акне по лицето. Чака вече 26 минути и потропва нервно с крак. И о, Боже! - тя се явява в цялата си прелест на бъдеща мис "Гергьовско агне", облечена в рокличка с леопардова шарка. 27-минутното й закъснение би следвало да й придаде тежест, от която може би няма да има и помен още тази вечер.
Поръчва си Мохито /защото така е модерно, нищо че Хемингуей го е пил преди повече от 60 години. Кой, по дяволите, е Хемингуей?/ Звъни й телефонът с популярна поп-фолк мелодийка. Със звънко, превзето гласче обяснява на приятелката си, че е на среща и че не може да говори точно сега. Завършва с: "До утре, муцка!", което означава, че утре въпросната среща ще бъде обсъдена надълго и широко. Следват няколко минути на неловко мълчание. Тя явно разочарована, в Skype той й се е сторил толкова секси, остроумен и забавен, а всъщност се оказа един мухльо. Той я гледа с обожание и вътрешно се пита откъде извади този късмет да има среща в кварталното кафене с такова яко парче. Ех, къде са сега всичките му познати? Започва да му идва самочувствие и се наперва като чирпански мисир в каруца. Следва разбор на обществения живот - заведения с жива музика, разкази за купони с алкохолни подвизи, завършили в стаичката с двете нули. А колко яко е било на концерта на Планета - мани, мани! Тя е била на първа линия, пяла с пълно гърло, а той някак си е успял да се сдобие с автограф и обща фотография с любимата певачка. И стават - той като мъж на място вади двайсетачка - да, онази същата, която измоли от баща си. Ще изпрати девойката до спирката, защото от черпнята са му останали само 3.20 и не стигат за такси. Уговарят да се чуят отново. Надали ще се срещнат пак - той съвсем не отговаря на нейните критерии, и как иначе - само с тази двайсетолевка накъде? Все пак, тя има мечти... Той ще й пише известно време, питайки я къде е сгрешил, толкова им беше хубаво. Тя ще се оправдава глупаво, накрая ще й писне и ще го премахне от списъка си с абонати. Те няма да бъдат поредното българско семейство, слава Богу!
Не си сбъркал ти, момче! Времето е такова сбъркано - Freak show time. Хайде, продължавай напред и горе главата!
Та мисля си аз, има ли ми нещо щом съм сама? И кое, всъщност, е за предпочитане? Да бъдеш сам или просто да бъдеш с някой, защото си социално същество, да бъдеш с някой, защото си слабохарактерен или защото те е страх да бъдеш без този някой?

4 коментара:

  1. Сама не означава самотна. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Предпочитам да съм сама, пред компанията на всички, които само ми се мотаят в краката. Те дори не ме забелязват. Тук ще ти кажа нещо, което ще те разсмее, надявам се (казвам си го, когато съм самотна, за кураж): "Ето, поне днес имам шанса да си поговоря с един готин човек." - и се започва вътрешния (а често и външен) диалог. :)

    ОтговорИзтриване
  3. "Времето е такова сбъркано - Freak show time" - много точно казано!
    Радвам се, че съм на 30-ет и че погледът ми не е празен - в очите ми, все още, греят детски зеници...

    ОтговорИзтриване
  4. Май излиза, че оставането сам е въпрос на личен избор, може би в следствие от грешките, които са ни натрупали горчив опит. Все пак ми се иска да мисля, че зад някой ъгъл ме чака изненада - Приятна!
    Светле, успя да ми повдигнеш духа! Хубаво е човек да си води разговор с интелигентен човек ;-)

    ОтговорИзтриване