вторник, 10 август 2010 г.

Преместване

Натъпквам дрехи, вещи, спомени и мисли в кашони. Събирам въздишките си в счупени вази, в които отдавна не е имало цветя. Суетя се. Не искам да забравя нещо от разсеяност. Попивам с поглед всичко, тук всяко нещо си има история. Нашата. Само теб не мога да сложа в кашон, затова те пъхнах в сърцето си. Ще трябва да тръгвам. До тази врата е нашето минало, от другата започва моето настояще. Настояще, изпълнено с минало. Минало, което искам да бъде бъдеще. Раздяла е тъжна дума, предпочитам - до нови срещи!

2 коментара:

  1. Достатъчно е онова,което носим в сърцата си:)Там е всичко,което имаме.Щастливи спомени,сълзи,надежди,мечти,любов...Там е и нашето бъдеще.Сърцето е съкровищницата на всеки човек:)

    ОтговорИзтриване
  2. Така е. Сърцето е една Вселена, побрала всички емоции и мечти.

    ОтговорИзтриване