понеделник, 19 юли 2010 г.

Отново се опитвам да дишам, като новородено, чиято първа глътка въздух боли.
Не бях готова. Може би никога нямаше да бъда... Не съм... Да те има и да те няма в живота ми. Да те загубя преди да съм те спечелила. Недоизказани думи, незавършени неща, недоизвървян път. И тази натрапчива мисъл за недовършен край!
Истината?!
Не мога да продължа напред, още не... Не мога да заровя любовта си в пепел. Какво от това, че сигурно ще се почувствам по-добре? Как да бъда отново онази същата, когато вече не съм цяла? Слабост ли е, че още те обичам, че ти си усмивката на лицето, искрицата в очите и болката в сърцето?
Не бях готова... И не съм... За вечерите, в които няма да те посрещам, за нощите, в които няма да ме прегръщаш, за сутрините, в които няма да те изпращам с целувка.
В къщи без теб не е "у дома", не мирише на уют и любов. Обиталище на спомени, които времето ще обвие в паяжини и прах.
Сега ще се събирам като порцеланова чаша, разбита в пода. Ще си вярвам, че мога да си бъда самодостатъчна и ще бързам да се прибера там, където не е дом, за да се скрия от хората.

Няма коментари:

Публикуване на коментар